Рожденият ден на Ада Августа Лавлейс, 10 декември, е обявен за Международен ден на програмистите, защото именно тя, крехката английска лейди, създава пръвообраза на първата в историята на човечеството компютърна програма.
Ада Лавлейс е дъщеря на големия английски поет лорд Байрон. Тя се ражда на 10 декември 1815 година. Майка й, Анабел Милбанк се увличала по геометриятя и дори е наричана ‘кралица на паралелограмите’.
Бракът между Анабел и Байрон трае само 1 година. Съпругата обвинява мъжа си в хомосексуализъм и той е принуден да напусне Англия. Оставя дъщеря си, когато тя е само на 1 месец и никога повече не я вижда.
Анабел се страхува Ада да не наследи бащината си дарба, ето защо взима всички мерки да я държи далеч от поезията. А момиченцето се увлича от музика и от … математика. Още 12-годишна Ада прави чертежи на летателен апарат. Поради заболяване тя е принудена дълго време да прекара на легло, ето защо майката прави всичко възможно да й намери най-добрите преподаватели, сред които е известният математик Огюст де Морган. Именно той въвежда Ада в магията на числата и математиката, на които тя ще бъде отдадена през целия си живот.
През 1833 година, в един от лондонските салони е представено изобретението на члена на Кралското научно общество и професор от Кембридж, Чарлз Бабидж - машина за диференциални изчисления, съставяща сложни математически таблици. И докато присъстващите я разглеждат удивено, 17-годишната Ада разбира всичко и най-вече - тя си представя действието на странната машинка и изключителното й значение. Ученият е много учуден от въпросите, които младото момиче му задава, а на нея й е ясно, че математическото й дарование ще бъде смисълът на живота й.
Ада се влюбва в следващото изобретение на Бабидж - аналитичната машина. Тя представлява протитип на съвременната аналого-цифрова изчислителна машина, която съдържа основата на бъдещите компютри. Но машинката е изпреварила времето си, защото липсват адекватни технологии за приложение на заложените в нея принципи. Именно затова Бабидж никога не я построява. Все пак, двамата с Ада я разработват теоретически до последния детайл, а най-радикалните предложения, които са най-близки до съвременните идеи, произлизат именно от нея.
Междувременно 20-годишната Ада се омъжва за граф Лавлейс, раждат им се и три деца. Младата жена, обаче, продължава да се занимава с математика.
През 1842 година известният италиански математик Луис Менебреа публаикува изследването си върху аналитичната машина на Бабидж. Той пък моли своята сътрудничка, Ада, да го преведе на английски. Графинята работи цели 9 месеца върху превода, но прави и свои бележки и коментари, съставя и свои приложения. Ада не само развива теоретичните принципи и практичните аспекти и възможности на машината, но и съставя блестяща монография по теория на изчислителната техника, като залага основите на теоретическото програмиране. И, ето че Бабдиж получава по пощата първата в историята компютърна програма - алгоритъм, по който машината може да изчисли сама, без усилията на човешкия мозък, числата на Бернули!
И, макар че това става в началото на 19-ти век, когато електричеството едва прохожда, по морето плават кораби с платна, а на сушата хората се превозват с помощта на конска тяга, Ада и Бабидж прекрасно разбират какво са изобретили. Дъщерята на Байрон дори предвижда създаването на изкуствения интелект и отговаря на въпроси, които ще бъдат зададени чак след столетие.
Един от бащите на информатиката, Алан Тюринг, неслучайно е принуден да вкара през 1950 г., в знаменитата си статия ‘А може ли машината да мисли?”, цял раздел под названието ‘Възраженията на лейди Лавлейс’. Благодарение именно на нейните точно формулирани тези, Тюринг измисля своя ‘тест на Тюринг’, който дава старт на съвременните научни търсения в областта на изкуствения интелект.
Ада лавлейс умира от рак само на 36 години. Погребана е до баща си.
Бележките й към книгата на Луис Менебреа са само 52 страници. Но това, както се казва, е автографът на гения. В чест на Ада Лавлейс един от програмните езици е наречен АДА.